Главният секретар на НСЕОП: Най-сериозните проблеми и корупционни рискове в ЗОП са при контрола на изпълнението
Възложителите на обществени поръчки са част от нашето общество и често на самите тях е трудно да спазват множеството правила и изисквания към възлагателния процес в ЗОП. Честите промени в закона правят качественото и ефективно възлагане много трудно. Това каза за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ главният секретар на Националното сдружение на експертите по обществените поръчки Ивайло Стоянов, който по повод на разгорелия се дебат относно някои спорни текстове заяви:
„ЗОП не е пригоден и не е разписан да се бори с корупцията. ЗОП и европейското законодателство в областта имат малко по-различна цел, а именно – да осигуряват възможно най-ефективното разходване на публичните средства по един процедурно описан начин.“
Експертът оцени промените на правилата за възлагане като „много положителни“ и уточни, че европейски директиви от 2014 г. са в основата на новия ЗОП, който НС ще гласува днес.
„С тях се въвежда не само това, което виждаме като практика в други страни-членки, но и практиката на европейските съдилища, на Европейския съд, на националните съдилища.“
В голяма степен законът става по-ясен. Въвеждат се нови моменти и с уеднаквяването на правилата, на практика, националните възложители ще възлагат поръчките по същия начин, както европейските. Това ще улесни възлагането на обществени поръчки по европейски проекти, уточни Стоянов.
„Един елемент, който задължително трябва да транспонираме в нашето законодателство, е новият единен образец на оферта – всички участници, всеки един бизнес, независимо къде в ЕС се намира, ще попълва офертата си по един и същи начин. От една страна, това ще е полезно за самия възложител, който няма да допуска грешки, изготвяйки документацията, а от друга – и за самия бизнес, тъй като това унифициране ще му позволи по-лесно и ефективно да изготвя своите оферти. Другото положително е създаването на основата за т.нар. „електронни обществени поръчки“.
Все още обаче няма визия за правилника за прилагането на закона, допълни Стоянов. Според него дискусиите по двата нормативни акта е трябвало да вървят в работните групи сравнително едновременно, за да могат депутатите да си изяснят докъде стига това прехвърляне на процедурни правила.
Според експерта случаен принцип при разпределението на производствата по ЗОП, както се разпределят делата в съдебната система, би бил по-подходящ, отколкото това да се определя от председателя на КЗК:
„Трябваше малко повече внимание да се обърне при приемането на този закон и на етапа на контрола на изпълнението на обществените поръчки. Дълги години обществото е съсредоточено в самия закон и остава малко по-назад може би най-важният въпрос за обществото, а именно изпълнението.Най-сериозните проблеми, в това число и корупционни рискове, са именно на този етап, а не толкова на етапа на възлагателните действия.“
Запис на интервюто с г-н Стоянов може да чуете тук.
