Мисията да си възложител в малка община

РОСЕН ИВАНОВ, ОБЩИНА БРАТЯ ДАСКАЛОВИ

Г-н Иванов е директор на дирекция “Устройство на територията, инвестиции, собственост, програми и проекти” в община Братя Даскалови. Заема длъжността от август 2012 г. Преди това е работил като ст. експерт “Програми и проекти” в същата община. Член е на УС на НСЕОП. Помолихме го да отправи пожелание по случай първия брой на в-к “Възложителъ” и да отговори на няколко въпроса за нашите читатели.

Г-н Иванов, какви са предизвикателствата при възлагането на обществени поръчки в малките общини?
Погледнато отвътре, като човек работещ повече от 7 години в малка селска община, мога да изведа три групи проблеми. На първо място в много от т.н. малки общини липсва възможност за формиране на звено, занимаващо се с управление на цикъла на обществените поръчки. Вярно, законодателят е преценил, че няма необходимост в малките общини задължително да се сформират такива звена, но от личен опит мога да твърдя точно обратното. Една от пречките за създаването на такава структура в малките общински администрации е липсата на финансиране, което да бъде осигурено чрез държавния бюджет. Малко са общините, които имат възможност да финансират със собствен ресурс разкриването на 2-3 работни места в тази насока. В повечето от малките общини на служителя, отговарящ за провеждането на обществени поръчки, са делегирани значителен обем и други задачи в съвсем други сфери на дейност. Това неимоверно натоварва служителя и понижава качеството му на работа.
На второ място, сериозна пречка е липсата на административен капацитет в служителите, които отговарят за управлението на цикъла на обществените поръчки. В много от общините се среща тенденцията, млади хора, образовани, да започват работа в общинската администрация, но поради една или друга причина след 1-2 години същите да напускат. Това текучество се отразява и при управлението на цикъла на обществените поръчки. В другата крайност е, когато липсват добре обучени служители, имащи познания и опит в сферата на възлагането на обществените поръчки. Това може да се дължи както на демографската криза, така и на редица други причини.
Като трети сериозен проблем сред малките общини се обособява и липсата на административен капацитет в други дейности извън тази, свързана пряко с възлагането на поръчките – било то инженери, архитекти, юристи, еколози. Знаем, че възлагането на обществените поръчки е дълъг процес, в който взимат участие не само експертите по обществени поръчки, а и много други служители на общинските администрации. Обикновено, когато се възложи изготвянето на документи свързани с провеждането на обществена поръчка на външен изпълнител, винаги се стига до проблем.

Какво според Вас би могло да се направи за по-успешното прилагане на Закона за обществените поръчки?
Мисля, че държавата би следвало да играе по-голяма роля, особено по отношение на административния капацитет. Моето лично мнение е, че възможностите, които ни дават еврофондовете не се използват по най-удачния начин. През последните години администрациите преминаха редица обучения, но в повечето от тях липсваше експертния нюанс, липсваше споделянето на опит по конкретни професионални направления. Една от възможните мерки в тази насока могат да са по-честите обучения на държавните служители с конкретна тематика, свързана с управлението на цикъла на обществените поръчки. А защо не и създаване на специалности или по-дълги курсове във висшите учебни училища с насоченост към управлението на цикъла на обществените поръчки.
Наред с това, законодателната власт в лицето на Народното събрание при процеса на създаване или промяна в законите трябва да отделя повече внимание на доказали се браншови и неправителствени организации. Даването на възможност за изразяване на позиция от страна на професионалната общност и вслушването в гласа на нейните организации значително ще повиши доверието на обществеността към възлагането на обществените поръчки.
Също така считам, че участието на повече държавни служители в една такава организация каквато е НСЕОП ще спомогне за повишаване на качеството на административния капацитет в България, ще доведе и до личностно развитие за всеки. Споделянето на експертен опит сред широк кръг от хора е нещото, което липсва сред служителите в общинските администрации, и именно тук е мястото на НСЕОП.