Критерият „най-ниска цена“ има негативен ефект върху цялата икономика

Специално интервю за в-к “Възложителъ” на инж. Николай Станков, председател на УС на Камарата на строителите в България

Инж. Николай Станков е роден на 7 март 1965 г. в София. Възпитаник е на Математическата гимназия. Завършва Университета по архитектура, строителство и геодезия, специалност “Геодезия” през 1990 г. Има редица квалификации в областта на строителството, специализирал е в Германия, Япония, САЩ. От 1994 г. е управител на ТД “Мрамороид – 1” ЕООД. Инж. Станков е бил председател на КСБ – ОП София, и зам.-председател на УС на КСБ, а от края на 2016 г. е председател на Управителния съвет на КСБ.

Инж. Станков, към края на първото тримесечие на 2017 г. какво е състоянието на строителния сектор у нас?
За съжаление след практически нулевата по отношение на обществените поръчки 2016 г.,  и началото на 2017 г. не дава индикации за ръст в строителния сектор. По предварителни данни през януари 2017 г. индексът на продукцията в сектор „Строителство”, изчислен въз основа на сезонно изгладени данни, е с 0.6% под равнището от предходния месец. Календарно изгладените данни показват намаление от 10.3% на строителната продукция през януари 2017 г. в сравнение със същия месец на 2016 година.
На годишна база понижението на строителната продукция през януари 2017 г., изчислено от календарно изгладени данни, се определя предимно от отрицателния темп при гражданското/инженерното строителство, където спадът е с 13.5%.*
Добрата новина е, че пазарът на недвижимите имоти се раздвижи, започнаха много нови проекти в сферата на сградното строителство. Но на фона на целия строителен сектор това е малък дял. В голямата си част проектите, изпълнявани от бранша, получават финансиране през кохезионната политика на ЕС.
Очакванията на строителния сектор са след сформиране на правителството да бъде даден бърз старт на процедурите по обществените поръчки по оперативните програми.
* Данните за януари 2017 г. са предварителни.

Не е тайна, че основен повод за оптимизъм в сектора на строителството тази година са публичните проекти, реализирани със средства от фондовете на ЕС. В тази връзка споделяте ли мнението, че българските строители са зависими от обществени поръчки, най-вече финансирани чрез европроекти, или това просто са настоящите реалности в българската икономика?
Безспорен факт, който се наблюдава през последните години, е, че частните инвестиции в сектора са малко като брой и обем и браншът разчита приблизително на 80% на обществените поръчки и то основно по европейските програми. Програмният период 2014 – 2020 г. обаче вече е в средата си, а за всички е ясно, че след 2020 г. кохезионната политика вече няма да е във вида, в който я познаваме. КСБ е организация, която винаги се е стремяла да гледа в перспектива и да подготвя бранша за бъдещите предизвикателства. Ето защо възможностите, които предоставят финансовите инструменти на ЕС, както и световните добри практики за ПЧП са сред темите, които са включени и ще са водещи в дневния ред на организацията.

Къде по Вашите наблюдения са най-сериозните слабости в текстовете на ЗОП и възлаганите обществени поръчки за строителство и как могат да бъдат преодолени те? 
Първо бих искал да отбележа като успех приемането на изцяло нов ЗОП, който да е съобразен с европейските директиви в сферата. По време на подготовката на закона КСБ работи много конструктивно с екипа на вицепремиера Томислав Дончев, ние дадохме своите предложения, които да залегнат в новия ЗОП, и част от тях бяха включени в него. Като най-голям проблем, който остана, бих определил критерия „най-ниска цена”. Той е в основата на декапитализацията на строителните фирми и изтичането на кадри от България. Най-ниската цена има негативен ефект върху цялата икономика. Ще продължим нашата борба използването на този критерий да бъде сведено до минимум. Това ще помогне и за ограничаване на дъмпинга в бранша.
Вторият проблем е, че все още редица възложители проявяват „творчество“ при определяне на критериите в търговете, често срещани са заложени дискриминационни условия и необосновано завишени изисквания. КСБ изготвя ежемесечен мониторинг на обществените поръчки, в който се посочват констатираните нередности и нарушения. Наблюдават се и случаи, в които въпреки изричните разпоредби на закона обществени поръчки за строителство се възлагат на фирми, които не са регистрирани в ЦПРС.

Считате ли, че вече утвърдените стандартизирани тръжни документации и проекти на договори, които КСБ отдавна сочеше като необходими, наистина ще допринесат за повишаване на качеството на възлагане и изпълнение на договори за обществени поръчки за строителство, и ако да – как? 
Наш успех е, че съвместно с експерти на МОСВ подготвихме пакет от стандартизирани документи за строителство и инженеринг за търговете по „ОПОС 2014 – 2020”. Договорите са съставени на основата на международни стандарти, като правилата на ФИДИК – „Жълта” и „Червена книга”. Работната група подготви и ценови таблици за ВиК мрежи, за проектиране и изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води, изисквания за възложителя при инженеринг, проектиране и строителство, методика за определяне на комплексната оценка на офертата, технически приложения към офертата, технически спецификации.
Този пилотен проект може да послужи за база за изготвяне на подобни документи по другите оперативни програми. Той е част от основните политики на КСБ за изготвяне на стандартизирани документи в строителството. Надяваме се по този начин обществените поръчки да станат по-прозрачни, а субективният фактор да бъде редуциран. Това е и стъпка към електронизацията на обществените поръчки, каквато е европейската тенденция.

Програмата за енергийна ефективност се превърна в значим фактор за пазарната динамика в сектора на строителството. Тя се дава и като пример за публични политики за устойчиво развитие. Въпреки това Вие като специалист считате ли, че т.нар. изолиране на сградите наистина е природосъобразна и свързана с ползи за здравето на хората строителна практика (най-вече с оглед използваните синтетични материали и отражението върху микроклимата в сградите)? 
Ние приветстваме решението на 43-тото НС и благодарим на всички парламентарно представени партии, че се обединиха около необходимостта от продължаване на Националната програма за енергийна ефективност. Освен че дава работа на много малки и средни фирми в строителния сектор, тя доказа своя сериозен икономически и социален ефект, генерира потребление в редица области и икономически растеж. Обновените жилища водят до икономия на разходите. Считам, че обновяването на българските домове води до намаляване на енергопотреблението и по този начин постига сериозен екологичен ефект. Санирането подобрява микроклимата в сградите, а по отношение на използваните материали – те са сертифицирани по съответния ред.

За финал, какво ще пожелаете на българските възложители на обществени поръчки? 
Предстои масово възлагане на обществени поръчки по европейски проекти – за около 2,5 млрд. лв. Част от търговете вече са проведени, основно по „Региони в растеж” – за около 1.5 млрд. лв., предстоят процедури за местна инфраструктура по земеделската програма, стартират и проектите по „Околна среда”. Браншът е натрупал сериозен опит, българският строител е показал своите възможности чрез реализираните сложни инфраструктурни обекти, в сектора на сградното строителство, в големите енергийни обекти.
Пожелавам на българските възложители на обществени поръчки да залагат в търговете ясни и обективни критерии, които да гарантират честна конкуренция и равнопоставеност на участниците, да спазват правилата за прозрачност и да разплащат коректно и в срок извършените от фирмите дейности.