Правителството прие новия ППЗОП, НСЕОП с важен принос при финализиране на акта

На заседанието си, проведено на 30 март, Министерският съвет прие Правилника за прилагане на закона за обществените поръчки и Тарифата за обжалване пред КЗК и ВАС. Припомняме, че предложените текстове бяха публикувани за обществено обсъждане на 2 март.

Преди финализирането му, подзаконовият акт претърпя някои промени, част от които дойдоха и в резултат на становището, изразено от Националното сдружение на експертите по обществени поръчки. От професионалната организация отправиха критични бележки относно начина, по който са разписани някои разпоредби и липсата на съответствие на същите с текстове на новия ЗОП и директивите по обществените поръчки, чиито изисквания той въвежда. Като слабост бяха отчени липсата на норми относно квалификацията и възнагражденията на членовете на оценителната комисия. Експертите изразиха резерви и по отношение на забраната за оценяване на планове, графици и други документи, в които е представена организацията на изпълнение на дейностите. От НСЕОП също така споделиха притесненията си, че с проекта реално се стеснява обхвата на предварителния контрол, който ще се упражнява от АОП и настояха органът по методология да има краен срок, в който да отговаря на писмените запитвания на възложители.

Сред промените, дошли и с принос на НСЕОП, е отпадането на разпоредбата, според която при определяне на прогнозната стойност на обществената поръчка, възложителят взема предвид очакваната стойност на всички еднакви и сходни дейности, известни му към момента на обявяване на поръчката. Експертите остро възразиха срещу текста, като се аргументираха, че той противоречи на разпоредбата от новия ЗОП, където е указано, че не се смята за разделяне възлагането в рамките на 12 месеца на две или повече поръчки с обект изпълнение на строеж или проектиране и изпълнение на строеж. От сдружението бяха категорични, че предложеният текст в проекта на ППЗОП задава по-рестриктивно правило от това, което е заложено в закона, което предвид йерархията на нормативните актове е недопустимо. Както обясниха от НСЕОП, самата Директива 2014/24/ЕС не въвежда задължение за възложителя да сумира всички “еднакви или сходни дейности”, каквото понятие беше използвано в проекта на правилник.

Друг момомент в ППЗОП, който предизвика реакцията на Сдружението и в последствие бе преразгледан бе опитът за въвеждане на забрана за оценяване на планове, графици и други документи, в които е представена организация на изпълнение на дейностите от предмета на поръчката. От НСЕОП не спестиха остри реплики по този повод, но в тон на конструктивност приведоха и солидни доводи. Спред тях, такава забрана би била напълно незаконосъобразна и противоречаща на новия ЗОП и директивите, които не предвиждат подобно ограничение. Тъкмо обратното,  в съображенията на Директива 2014/24/ЕС е посочено, че възлагащите органи следва да се насърчават да избират критерии за възлагане, които им позволяват да получат висококачествено строителство, доставки и услуги, които в най-голяма степен отговарят на техните потребности. Самата 24-та директива съдържа неизчерпателен списък на възможни критерии за възлагане, сред които са например организация на персонала, специфичен процес на изпълнение на поръчката, качеествени показатели и др. В крайна сметка, в ППЗОП бе разписано, че възложителите могат да изискват представяне на планове, графици и други документи, свързани с организацията на изпълнение на дейностите, доколкото представят изпълнението в съответствие с офертата на участника и изискванията на възложителя. Все пак остана забрана като показатели за оценка да се използват пълнотата и начинът на представяне на информацията в документите.

Много от другите коментари на НСЕОП също добавиха стойност при финализирането на ППЗОП. Въпреки крайно ограничените срокове, в които бе изготвен, съгласуван и приет правилника, той ще влезе в сила заедно с новия ЗОП от 15 април т. г.

След окончателното приемане на ППЗОП, от Сдружението не скриха задоволството си, че някои от ключовите им коментари и предложения са били отчетени. Така НСЕОП за пореден път показа решимоста си да утвърждава принципите на експертност, откритост, диалогичност и единодействие при приемане на правилата, които следва да съблюдаваме при разходване на обществените ресурси.