Позиция на НСЕОП относно случаи на налагане на финансови корекции за съкращаване на процедурни срокове при публикуване на предварителни обявления, електронно публикуване на обявления и предоставяне на електронен достъп до документациите за обществени поръчки
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
По време на провелата се на 2 септември 2014 г. В Министерски съвет на Република България кръгла маса на тема „Финансови рискове при управление на евросредствата – първите 7” за пореден път в общественото пространство бе анонсиран фактът, ще основен източник на риск при разходването на средства от фондовете на ЕС са нарушенията при възлагането на обществени поръчки. Тази констатация е добре известна на всички отговорни лица и институции и резонно следва да провокира извършването на съответните анализи за причините и предприемането на коригиращи действия за справяне с тях. Въпреки това, в рамките на посоченото събитие публично бяха коментирани и конкретни случаи на налагане на финансови корекции, някои от които очертават една тревожна тенденция за извеждане на нарушения на европейското законодателство по обществени поръчки въпреки стриктното спазване на всички изисквания на българското законодателство в областта.
Драстичен пример за посоченият по-горе парадокс, който е и повод да изразим настоящата позиция, е санкционирането на случаи на съкращаване на сроковете за оповестяване на процедури за възлагане на обществени поръчки при публикуване на предварително обявление, респективно електронно публикуване на обявлението и предоставяне на електронен достъп до документацията за обществена поръчка, въпреки спазването на всички приложими норми на националното законодателство. За пълнота и яснота ще припомним, че в ЗОП са предвидени изрични разпоредби, които при открита процедура позволяват намаляване на минималните срокове между изпращането на обявление за обществена поръчка и крайния срок за получаване на оферти, в случаите когато предварителното обявление е изпратено за публикуване между 52 дни и 12 месеца преди датата на изпращането на обявлението и съдържа информацията, налична към датата на изпращането му.
Възможност за съкращаване е предвидена и когато обявлението е изпратено по електронен път, като редукцията може да е още по-голяма, ако от датата на публикуване на обявлението в електронен вид възложителят предостави пълен достъп по електронен път до документацията за участие в процедурата и ако в обявлението е посочен Интернет адрес, на който тя може да бъде намерена (чл. 64, ал. 2 и 3 от ЗОП). Тези норми в никакъв случай не са творческа инвенция на българския законодател и почти дословно въвеждат текстове от европейските директиви по обществени поръчки (в частност чл. 38 и чл. 39 от Директива 2004/18/2004, респ. чл. 45 и чл. 46 от Директива 2004/17/ЕО).
Без да се спираме на конкретни казуси, само ще отбележим, че нарушения като горепосочените масово се извеждат от одитори на ЕК, съответно водят до тежки финансови и други последици както за индивидуалните възложители, така и за системата на управление на средствата от ЕС и националния бюджет като цяло. При подобни констатации, особено крайни, респективно предизвикващи притеснение, са случаите, в които се твърди, че наличието на разлики в съдържанието между предварителното обявление и същинското обявление е равнозначно на порок на предварителното обявление, който не позволява намаляване на сроковете (въпреки наглед ясния законов текст цитиран по-горе, а именно “съдържа информацията, налична към датата на изпращането му”).
Още по-фрапиращи и граничещи с правния нонсенс са случаите, в които при намаляване на сроковете на някое от предвидените в ЗОП и изяснени по-горе основания, се извеждат заключения за недостатъчност на сроковете за получаване на документацията от заинтересованите лица, водещо до неоснователно препятстване на конкурентното начало на процедурата. Ще поясним, че във втората хипотеза причина за извеждане на нарушението се явява натрупването на съкратените срокове и предвидената в ЗОП разлика от десет дни между крайния срок за подаване на оферти и крайния срок за закупуване на документация.
Тази разлика, макар да е специфично решение на националния законодател и да не присъства в явен вид в европейските директиви, изцяло съобразява изискванията им относно сроковете за оповестяване на процедурите, като същото многократно е било оценявано, респективно потвърждавано, при проверките на ЕК за съответствие между общностните и националните актове в областта на обществените поръчки.
Това, което буди голямото ни възмущение като изразители на гласа на професионалната общност и български граждани, е фактът, че вместо да отстояват правилността на взетите от българските възложители решения и да се противопоставят на констатациите от европейските одитори, отговорните български контролни и управляващи средствата от ЕС институции лесно се поддават на натиска от Брюксел и не само се съгласяват с абсурдната логика на такива констатации, но налагат финансови корекции за това и отправят ненужно и непропорционално ограничаващи действията на българските възложители препоръки за бъдещо въздържане от иначе напълно съобразени със ЗОП действия по съкращаване на процедурни срокове при възлагането на обществени поръчки.
Само ще отбележим, че както справедливо отбелязват много от потърпевшите възложители, при налагането на такива финансови корекции най-малкото е налице недопустима промяна на правилата в движение, защото след изрядно прилагане на изискванията на ЗОП при възлагането на поръчката, в един по-късен момент се прилагат насоки за налагане на финансови корекции, които или нямат общозадължителен характер (ако визираме насоките на ЕК) или се съдържат в нормативен документ, който е по-ниско в йерархията на нормативните актове спрямо ЗОП (т.е. българската методология за налагане на финансови корекции). Съвсем отделен е моментът, че подобни практики третират неравнопоставено възлагането на поръчки със средства от националния бюджет и такива, финансирани от ЕС.
След като бе оповестена новината за предстоящото разблокиране на средствата по спрените оперативни програми и се разбра високата цена, която ще плати страната ни за констатираните слабости при проекти по ОПОС, обществеността стана свидетел на още по-голямо отстъпление по отношение на очертаните по-горе твърде спорни констатации на одиторите от Брюксел.
Като част от лансирано предложение за категоризиране на вече наложените корекции по тази оперативна програма, страната ни директно признава, че множество нарушения се дължат не на неспазване на националното законодателство по обществени поръчки, а на несъответствия между него и европейските директиви в областта. Като пример в това отношение бяха дадени именно визираните от нас случаи на редуциране на процедурни срокове при възлагане на обществени поръчки.
Подобно признание от българските власти е почти шокиращо, особено предвид факта, че както подчертаваме по-горе самата ЕК многократно е проверявала дали актовете в България пълно и точно въвеждат изискванията на общностната нормативна уредба и никога не е изразявала становище за проблем по отношение на възможностите за съкращаване на срокове или разликата от десет дни между сроковете за закупуване на документация и за подаване на оферти. Подобни съмнения не са изказвани никога до сега и от отговорните институции в България. Именно затова намираме за доста прибързано и недалновидно от българска страна да се прави толкова крайно признание, което ако се замислим води до близкия до абсурда извод, че всички поръчки след присъединяването ни към ЕС, без значение с национално или европейско финансиране, при които е практикувано подобно съкращаване на сроковете, са проведени в нарушение на европейските правила. А това определено е заключение, което само по себе си е стряскащо по своите мащаби и потенциални последици за българската страна.
Предвид изложеното, настояваме отговорните български институции да извършат задълбочен анализ на изложения проблем и да излязат с бързи и конкретни предложения за справяне със създалата се ситуация, да изготвят ясни и еднозначни указания към възложителите, възлагащи със средства от фондовете на ЕС и да предприемат решителни действия за категорично и безкомпромисно отстояване правилността на българската позиция пред съответните институции на Съюза. Настояваме също така новото правителство категорично да се разграничи от прибързаното признание за несъответствия между националното законодателство и европейските директиви, направено от временните му предшественици и достатъчно твърдо и категорично, в рамките на един премерен дипломатичен и подплатен с достатъчно аргументи подход, да защити националната позиция като докаже несъстоятелността на тази част от одитните констатации за нередности и договори намаляване на корекцията по Оперативна програма “Околна среда” с размера на средствата по проектите, за които се отнасят подобна категория нередности. За нас всяко друго действие не само не почива на никаква правна и икономическа логика, но и е равнозначно на отстъпление от националния интерес, което може да доведе до множество други негативи за страната ни в средносрочен и дългосрочен план.
