Разнородната практика на отговорните институции е сред главните пречки при управлението на европроекти

На среща в Парламента Йордан Халаджов, зам.-председател на НСЕОП, изрази мнение за проблемите, които срещат общините при усвояване на средствата от фондовете на ЕС

Haladzhov

По време на заседанието на парламентарната подкомисията по усвояване на средствата от Европейския съюз към Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, което се състоя на 10 февруари 2015 г., бе проведена дискусия относно проблемите с усвояването на европейските средства, които срещат общините в България. Сред участниците бе и г-н Йордан Халаджов, началник на отдел „Правно нормативно обслужване, проекти, програми и обществени поръчки” в община Карлово и зам.-председател на УС на Националното сдружение на експертите по обществени поръчки. Той сподели важни виждания за предизвикателствата при управлението на европроекти, пред които са изправени органите на местно самоуправление в страната.

В директен и откровен тон, г-н Халаджов обясни, че община Карлово няма много различни проблеми от тези, които имат другите общини в Република България с усвояването на средствата от европейските фондове. По думите му, така нареченият бърз, експресен анализ показва, че повечето проблеми се състоят в това, че управляващите органи по оперативните програми нямат единен подход към налагането на финансовите корекции. Той уточни, че става въпрос за практиката различните управляващи органи да разглеждат различните типове нарушения по различен начин и съответно да налагат различни размери на финансови корекции.

Другият основен проблем, който срещат в подбалканската община, е, че управляващите органи рядко прилагат диференцирания подход на налагане на финансови корекции. Г-н Халажов напомни, че финансовите корекции се налагат по два подхода – диференциран и пропорционален. Диференцираният подход е подход, който трябва да бъде прилаган и това е записано и в методологията за налагане на финансови корекции. Според него, тъй като е по-лесно да се използва пропорционалният подход, то общо взето корекциите се налагат именно по този подход, който обаче е неизгоден за общините.

Експертът по обществени поръчки сподели, че сред значимите предизвикателства в областта е и наличието на доста сериозни изисквания относно документацията. „Сериозни изисквания са представяне на документи, по един, по два, по три пъти едни и същи документи се представят от управляващите органи, за предварителен, за последващ контрол. При всяко искане за плащане тези документи отново се дублират“, не без огорчение призна г-н Халаджов.

Като проблемна бе определена и практиката на Изпълнителната агенция „Одит на средства от Европейския съюз”. „Ще го кажа, защото агенцията принуждава управляващите органи да налагат финансови корекции, директно ги принуждават, тъй като те нямат такива правомощия, за неща, които са, меко казано, безумни“, без притеснения сподели заместник-председателят на НСЕОП и продължи:

„За да не бъда голословен, ще дам пример с последната мода, която се наложи, а именно налагане на финансови корекции на общини за това, че те не са спазили сроковете, които са законно установени в Закона за обществените поръчки, които са между срока за подаване на документация, за закупуване на документация и срока за закупуване на оферти. Изпълнителната агенция „Одит на средства от Европейския съюз” принуждават управляващите органи да изчисляват процентно съотношение на дните между закупуването на оферти, получаването на документация за закупуването на оферти, което води автоматично налагане на финансова корекция, което не е съобразено по никакъв начин с нашия закон. В закона си има точно определени дни, възложителите си спазват тези дни, но въпреки това се налагат корекции.“

Другият проблем с ОСЕС според г-н Халаджов и според община Карлово е, че се налагат корекции за процедури по обществени поръчки, които са били проведени по стар ред на Закона за обществените поръчки. Но в момента, тъй като има нов подход за налагане на финансови корекции, така наречените Насоки за налагане на финансови корекции от Европейската комисия, те ги разглеждат отново, въпреки че това е нещо отминало доста отдавна. В тази връзка, като тясно място в системата експертът определи и обжалването на финансови корекции и липсата на механизъм за това.

Началникът на отдела за обществени поръчки в община Карлово обърна специално внимание и на пречките, свързани с капацитета на общините, който е пряко свързан с възнаграждението на заетите служители. Тук той отново бе напълно прям:

„Знаете, че един приличен специалист никога няма да седи да работи за 300-400 лв. Като основна пречка за това ние намираме в разпоредбите на Постановление на Министерския съвет № 330, което фиксира възнагражденията на екипите по управление на проектите. Отново за да дам пример, в момента има ограничение членовете на екипа за управление на проектите да не получават повече от 50 процента от брутното си възнаграждение, което получават при работодателя. Тоест, ако един обикновен служител в община получава 500 лв. заплата, той може да работи по n на брой проекти, но не може да получава повече от 250 лв.“

Г-н Халаджов се съгласи, че рамка при възнагражденията все пак трябва да има, но отправи препоръка тази рамка да бъде разгледана или поне да бъде увеличено възнаграждението по някакъв начин. „Защото служителите, които работят, трябва да бъдат стимулирани по някакъв начин“, завърши изказването си експертът.

НСЕОП

НСЕОП

Националното сдружение на експертите по обществени поръчки е сдружение с нестопанска цел, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Bookmark the permalink.