Необходима е работеща връзка между институциите и хората

Интервю с г-н Николай Мелемов, кмет на община Смолян

Melemov (Smolian)Г-н Николай Мелемов е роден на 10.06.1963 г. След образование и опит в областта на ветеринарната медицина, в последствие придобива квалификация и работи в сектора на сигорността. Притежава и дългогодишен опит като ръководител на предприятие, произвеждащо натураланта козметика в град Смолян. В периода от юли 2009 г. до ноември 2011 г. е Народен представител в 41-то НС. Понястоящем е градончаланик на община Смолян.

Г-н Мелемов, практиката е показала, че обществените поръчки могат да поставят пред изпитание всеки възложител. Какви предизвикателства при възлагането срещате в община Смолян?
Предизвикателствата са много и различни. Аз лично се надявам, че новият ЗОП ще намали проблемите и заплетените казуси, което ще разберем във времето. Ето някои често срещани проблеми при нас. Въпреки определено положителната промяна в разпоредбите относно строителството, а именно допускането на възлагане по отделно на отделните обекти, все още стои същият въпрос по отношение на надзорите. В един момент възложителят може да се окаже в позиция да е възложил 3-4 поръчки за строителство и да е избрал изпълнител, а да трябва да възлага надзор с открита процедура, което автоматично стопира целия процес. Тук мисля, че още има какво да се работи. Решихме нещата за по-сложните и по-високи като стойност процедури, а надзорите, които ги следват, като логика и процедурно остават да се натрупват за всички обекти. Подобен е казусът и с проектирането. Не е логично проектиране на сграда и такова на тръбопровод или технологичен проект за кухня да се кумулират и възлагат в условията на натрупване. При това положение възложителите се оказват в положение, при което трябва да обявяват открита процедура за проекта за 2-3 хил. лв.
Друг основен проблем, който срещаме в община Смолян, е с административния капацитет. В малките населени места е все по-трудно да се открият специалисти, които да работят по ЗОП. Тук имам предвид не само юристи, но и инженери, технолози, икономисти, счетоводители и т.н.

Какво според Вас може и трябва да се направи, за да бъде работата на възложителите по ЗОП по-ефективна?
По-добро взаимодействие с Управляващите органи на Оперативните програми, АОП и всички проверяващи институции. Всеки възложител иска да има максимално добра, качествена и в срок свършена работа. Трудно е обаче да се работи в условия на постоянно променящи се правила. Това, което си възложил днес по всички правила, утре вече е нарушение според някой. Не могат да се прилагат норми със задно действие. Надявам се, че във времето наистина ще се утвърдят видове процедури, които да се възприемат нормално от проверяващите органи. Но в същото време изразявам и надежда да не отнемат на възложителя възможността за оперативна самостоятелност и търсене на оптимално качество, срок, цена и т.н. Също така смятам, че трябва да има повече яснота при съгласуването на процедурите. Не е редно да се съгласува задание на едно място, процедура на друго и накрая финансовата корекция пак да е за сметка на общината. Знам, че вече тези неща са по-уредени, но пак сред колегите преобладава убеждението, че каквато и процедура да направиш и да спазиш всички правила в момента, винаги на един следващ етап може да получиш наказание или да се установи нередност.

През годините много е казано и изписано за правилата при поръчките и тяхното прилагане. Кои според Вас са другите области, където има възможности за оптимизиране на публичното управление, така че то да постига по-успешно целите на обществото?
По мое мнение е много важно да има ясна и работеща връзка с хората. Не искам да звучи като клише, но ние в община Смолян реализирахме много проекти, които бяха поискани от хората. Важно е да се правят най-нужните неща не за управляващите, а за населението. В тази връзка смятам, че и в Оперативните програми, и в националните такива трябва да има възможност за разместване на приоритета във възможен порядък. Ето един пример. Изграждаме парк по ОПРР и има изискване цялата подземна инфраструктура да е завършена. Разбирам логиката на това изискване, но защо да не заложим критерий – изграждане на подземна инфраструктура за не повече от 10 % от стойността на проекта. Да допуснем завършването, свързването на една малка част от подземната инфраструктура, а не да спираме целия проект. Или пък допустимост само на водопровод или само на канал. Нека ако приоритетът е канал и така или иначе ще копаем, да има разумна възможност да се положи там където е най-належащо водопровод, и обратното. С тези примери и с казаното по-горе искам да акцентирам на това, че финансирането и управлението трябва да са насочени на сто процента към хората. На нас ни е много трудно да обясняваме, че правим нещо, което е не толкова належащо, само защото за него има средства. Нека успеем с минимум средства да задоволим максимум потребности на нашите съграждани!

 

НСЕОП

НСЕОП

Националното сдружение на експертите по обществени поръчки е сдружение с нестопанска цел, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Bookmark the permalink.