Ключови тези на НСЕОП потвърдени в доклад на Световната банка за поръчките в България

От Агенцията по обществени поръчки (АОП) публикуваха окончателния доклад от проекта си със Световната банка за преглед на системата на обществените поръчки в България, реализиран с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“. Докладът, изготвен от експерти  на Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), съдържа оценка на системата за обществени поръчки в страната като прави преглед на напредъка след влизането в сила на приетия през 2016 г. от Народното събрание Закон за обществените поръчки и предоставя редица препоръки за по-нататъшно усъвършенстване на системата.

В рамките на проекта, който има за цел да се осигури външна, безпристрастна оценка на възлагането на поръчки в България, екипът на МБВР се срещна и с представители на неправителствения сектор, в това число с експерти на НСЕОП. Проведените срещи не само дадоха възможност да бъде чут гласът на общността на ангажираните с тази материя специалисти, но утвърдиха важната роля и активната позиция на Сдружението в диалога и съвместните действия за постигане на по-добра регулаторна среда, съответно за по-ефективно разходване на обществените средства и публичното управление като цяло.

В продължение на горното няма да скрием професионалното си удовлетворение от факта, че редица ключови тези от позицията на НСЕОП намериха отражение и потвърждение във финалния доклад, изготвен от експертите на Световната банка. Така например, от Банката са категорични, че повишаването на професионализма в сектора на обществените поръчки, което е и в центъра на мисията на Сдружението, трябва да е основен приоритет при бъдещото развитие на Системата на обществените поръчки в България. В доклада се отбелязва, че за да се отговори ефективно и стратегически на нуждите за изграждане на капацитет, следва да се обърне внимание на разработването на подходяща политика за изграждане на капацитет, укрепване на човешкия капитал, участващ в процеса на възлагане на обществени поръчки чрез подобряване на обучението и кариерното управление и осигуряване на инструменти и методологии в подкрепа на подходящи професионални практики в областта на обществените поръчки. Това би било до голяма степен в съответствие с препоръката на ЕК за професионализация на обществените поръчки.

Директно се констатира и това, че в контекста на обществените поръчки професионализацията означава да се гарантира, че възложителите разполагат с необходимите инструменти и знания за ефективно провеждане на процедури по възлагане на обществени поръчки и сключване на договори. Важен етап в този процес според заключенията на доклада ще бъде изграждането и прилагането на дългосрочна стратегия за професионализация в областта на обществените поръчки, придружена от план за действие. Отбелязва се и това, че в България възлагането на обществени поръчки все още не е официално признато като професия в рамките на държавната администрация. Констатира се, че въпреки свършената добра работа в разработването на инструменти и насоки за нуждите на възложителите и централните органи за покупки (ЦОП), в АОП все още липсва отделна функция със специфична отговорност за определяне на стандарти за професионализация и изграждане на капацитет. Изводите са дипломатични, но повече от красноречиви – положени са усилия и продължава да се работи в областта на изграждането на капацитет, но е налице възможност за по-нататъшно подобрение в тази област, както и за признаване на обществените поръчки като отделна професия и стратегическа функция.

Наред с това, в аналитичния документ изрично се подчертава, че промяната на негативното отношение към обществените поръчки следва да бъде един от приоритетите на национално равнище, като в тази връзка трябва да се обърне внимание на въпросите за комуникацията и споделянето на успешни примери от практиката. От МБВР изразяват становище, че задаването, измерването и отчитането на конкретни резултати, наред с активното ангажиране на гражданското общество с постигането на стратегическите цели, биха могли да подобрят имиджа на обществените поръчки. Експертите на банката отбелязват, че тъй като нагласите определят действията, налице са очаквания промяната в нагласите да доведе до нарастване на доверието и конкуренцията, намаляване на броя на жалбите и по-устойчиви резултати.

Авторите на доклада директно осветяват и друга характерна особеност на българската система – неизползвания потенциал на отговорните институции за водене на по-активна комуникационна политика. В тази връзка например се сочи, че АОП трябва да има проактивна комуникационна и информационна стратегия за разпространяване на резултатите от своите дейности, обясняване на ползите от добрите практики в сектора на обществените поръчки и управление на очакванията на заинтересованите страни. В продължение се подчертава, че комуникацията е от съществено значение и по отношение на предотвратяването на лоши практики при възлагането на обществени поръчки – АОП не може да играе възпираща роля, когато нейните дейности не са широко известни. Наред с това, според експертите на МБВР АОП трябва да подобри структурата на своя уебсайт, което да го направи по-ясен и лесен за използване с оглед подпомагане на комуникационната стратегия и аспектите на ползваемост при намирането на информация от страна на възложителите и други заинтересовани страни.

И от позицията на независим наблюдател, екипът на световната финансова институция потвърждава и широко коментирания и дискутиран в професионалните среди факт, че промените в законодателството в областта на обществените поръчки в България са чести, като според мнозина анализатори това води до намаляване на правната сигурност и допринася както за неефективност на процесите по възлагане, така и за не дотам позитивния имидж на сектора в обществените нагласи. По-конкретно, в доклада в прав текст се казва, че съществуват опасения, че честите законодателни промени в съчетание със сложната правна и регулаторна среда и недостатъчния административен капацитет се отразяват върху правната сигурност що се отнася до законодателството в областта на обществените поръчки. Според специалистите на Световната банка, високият брой нередности и нарушения, констатирани от АДФИ при провеждането на последващ контрол, е възможно да индикира не само недостатъчен капацитет, но и факта, че за възложителите и икономическите оператори е трудна задачата да бъдат в крак с промените в законодателството и да разбират до какво водят те. Освен това честите промени могат да увеличат опасността от корупция и конфликт на интереси, като на някои икономически оператори с достъп до възложителите се помага да подготвят съответстващи на изискванията оферти.

Друга възможна последица от честите промени според доклада на МБВР би било непоследователното тълкуване на ЗОП от страна на възложителите, контролните органи, АОП и органите, разглеждащи жалбите, което може допълнително да подхрани съществуващото като цяло предпочитание на всички страни да прилагат правните разпоредби само в най-тесния, формален смисъл. Не е изненадващо, че на въпроса за основните предизвикателства, с които се сблъскват в областта на обществените поръчки, огромното мнозинство от анкетираните235 възложители са посочили неясното и сложно законодателство, честите промени в него и различните тълкувания от страна на различните контролни органи.

Във връзка със законодателните промени в доклада се отбелязва, че процесът на изготвяне на предложения за законодателни промени в системата на възлагане на обществени поръчки следва да насърчи провеждането на обществени консултации, да покани частния сектор и гражданското общество да предоставят свои коментари, да осигури публикуването на резултатите от етапа на консултации и да аргументира избраните варианти, като всички изброени действия са прозрачни. В този ред на мисли, няма как да не се съгласим с колегите, че гражданското общество, действайки като „пазител“ срещу неефикасното и неефективно използване на публичните средства, може да спомогне за повишаване конкурентоспособността и справедливостта в сферата на обществените поръчки, както и да повиши отчетността, с което ще се подобри изпълнението на договорите за обществени поръчки и ще се осигурят по-добри резултати.  А заключенията на доклада отиват и още по-далеч, като не спестяват и това, че като цяло се създава усещане за липса на или за недостатъчно включване от страна на правителството на гражданското общество или отделни граждани в сектора на обществените поръчки, което е възможно да е допринесло за общата липса на доверие в системата за обществени поръчки като цяло.

На фона на казаното по-горе, съвсем логично идва и препоръката, че може да се помисли за разработване и осъществяване на кампании за обществена осведоменост и информационни дейности, както и за оповестяване на предприеманите от правителството мерки за подобряване на практиките в областта на обществените поръчки, като се акцентира върху мерките за повишаване прозрачността и почтеността в системата с цел подобряване на имиджа на обществените поръчки. В изводите на аналитичния документ се подчертава също, че въпреки безспорните резултати, постигнати в сектора на обществените поръчки,  съществуват както значителни предизвикателства, така и значителни възможности за реформи. Заключение, което неотменно е част и от позицията на НСЕОП, съответно ни мотивира да продължим с активното си участие в диалога и все по-широкото взаимодействието между всички, имащи интерес от повишаване на ефективността на Системата на обществените поръчки в България.

С пълния текст на доклада за оценка на система на обществените поръчки в България може да се запознаете тук.

НСЕОП

НСЕОП

Националното сдружение на експертите по обществени поръчки е сдружение с нестопанска цел, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Bookmark the permalink.