Измененията в ЗОП през погледа на експерта: Г-н Ивайло Стоянов в интервю пред списание “Икономика”

Главният секретар на НСЕОП споделя за новите правила и предизвикателствата в националната система

Symbol of law and justice in the empty courtroom, law and justice concept.

ВИЗИТКА

Ивайло Стоянов е главен секретар на Националното сдружение на експертите по обществени поръчки в Република България от октомври 2014 г. експерт по обществени поръчки. Професионалният му опит, включва заемането на позиции на вътрешен одитор в Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на вътрешния одит на “ВиК” ЕАД – София и други. От 2006 г. работи в Агенцията по обществени поръчки, на различни позиции, в т.ч., началник на отдел “Предварителен контрол”, началник на отдел “Предварителен контрол на процедури на договаряне без обявление”. От м. октомври 2014 г. е главен секретар на Националното сдружение на експертите по обществени поръчки в Р. България.

Г-н Стоянов, какви са основните предизвикателства за възложители и изпълнители след последните промени в Закона за обществените поръчки?

С тези промени се въведоха редица нови изисквания за повишаване публичността на процедурите и изпълнението на договорите, намаляване на административната тежест за бизнеса, подпомагане участието на малките и средни предприятия и др. Сред новите задължения за възложителите сериозно място има драстичното увеличаване на документите, които те трябва да публикуват на своя профил на купувача. Това доведе до допълнителен разход на средства и човешки ресурс. От друга страна, мерките за максимална прозрачност увеличиха страховете сред компаниите, че публикуването на задължителните приложения към договора (сред които техническото и ценово предложение на участниците) може да наруши търговските им тайни и лоялната конкуренция.

Друго предизвикателство пред възложителите са промените, насочени към преодоляване на практиката да се изискват множество документи на хартия, за част от които може да бъде намерена и информация в публични регистри. Също така те бяха задължени самостоятелно да изискват от приходните агенции удостоверяване липсата на задължения към държавата и общината преди подписването на договора с изпълнителя. За участниците това означава повишена отговорност за предоставяната предварително информация. Текстовете целят и подготовка на страните за практиката на електронни оферти.

Във връзка с темата за законодателните промени, трябва да отбележим и това, че е парадоксален фактът, че към края на октомври все още не са приети измененията в Правилника за прилагане на ЗОП, към който има много препратки от променения закон. Това означава, че редът за практическото реализиране на нормите не е уреден в пълнота, което е още едно предизвикателство както към възложители, така и пред изпълнители.

А какъв ще е ефектът от промените, касаещи подизпълнителите?

Изпълнителите вече имат възможност да сменят декларирания в офертата си подизпълнител (при неизпълнение на договори, задължения към държавата и общината, изпадане в ликвидация или ако престане да отговаря на нормативните изисквания). Наред с това, с цел защита правата на подизпълнителите, възложителят може да приеме изпълнението на дейностите само в тяхното присъствие, заедно с изпълнителя. В допълнение, възложителят ще прави последното плащане, само след доказателства от изпълнителя, че се е разплатил със своите контрактори.

Като говорим за предизвикателства, какви са причините за слабостите при поръчките по проекти с европейско финансиране, за които се говори толкова много напоследък?

На първо място това са честите промени в нормативната уредба и свързаните с това неопределеност и висок риск за допускане на грешки при възлагането. За съжаление тази тенденция продължава да е в сила – например последните изменения не отразиха в пълнота изискванията на новите европейски директиви за обществените поръчки, т.е. тепърва предстои ново прекрояване на правилата за възлагане. Промените вече нямат чет – от приемането си през април 2004 г. законът е изменян общо 30 пъти.

От друга страна, липсва достатъчно опит и капацитет в администрациите – проблем особено тежък в началото на първия период. А без компетентна администрация никое правителство не може да реализира политиките си. Професионалните експерти по обществени поръчки са търсени и в реалния сектор. Все повече са компаниите, отделящи ресурс за създаване на кадри, които да подготвят и офертите им.

Сред причините са и честите смени на висшия и средния мениджмънт на управляващите органи и междинните звена, които не позволяват изграждането на устойчиви механизми и практики, насочени към качествено и своевременно реализиране на проектите. Само за пример – ръководителят на Фонд “Земеделие” е сменен 10 пъти за периода 2007-2013 г.

Като основна причина за слабостите можем да посочим и дефицитите при контрола. Недостатъчни са както предварителният, така и последващият контрол по възлагането и изпълнението на обществените поръчки с европейско финансиране. Оспорването на финансови корекции не е регламентирано, което доведе до масовото им налагане, дори и в доста спорни случаи. Липсват санкции, както за възложителя, така и за изпълнителя, при забавяне и некачествено изпълнение.

Пак в тази връзка, необосновано бе ограничен обхвата на осъществявания от Агенцията по обществени поръчки предварителен контрол при договаряне без обявление, а това са най-непрозрачните процедури в областта. Европейската комисия многократно е предупреждавала именно за твърде големия брой на преките договаряния.

А къде най-често се греши при поръчките, кои са най-често срещаните нарушения на ЗОП?

При началните етапи на възлагането мога да посоча използването на критерии за подбор и изискването на документи, които създават предпоставки за неравнопоставено третиране на участниците. На етап провеждане на процедурите за възлагане най-често допусканите пропуски са свързани с работата на оценителните комисии – неточно прилагане на методиката, неоснователно отстраняване на участници или обратното – допускането им до класиране при наличие на явни основания за отстраняване.

При изпълнението на договори възложителите срещат трудности, когато се налага изменение на вече сключения договор, което по правилата на ЗОП в общия случай е невъзможно. Някои възложители използват неправомерно изключенията, предвидени в закона за изменения на договорите, изменяйки съществени части от контрактите, без да са изпълнени необходимите за това условия.

Но като цяло най-съществени по отношение обществения интерес са нарушенията, свързани с договаряне между длъжностни лица и изпълнител за непълното и неточно изпълнение на обществените поръчки, несъответствия между договорените и получените активи, липса на преки материални проверки, бездействие при неизпълнение на договорености.

А в контекста на възможните начини за справяне с тези проблеми, какво е мнението Ви за електронизацията на процеса по възлагане?

Новоприетата Директива 2014/24/ЕС предвижда възложителите да провеждат електронни обществени поръчки, включително публикуване на обявлението, достъп до документацията, оферта, търг в реално време и публичност на всички действия на възложителя. Предвижда се и нов, електронно-базиран, Единен европейски документ за обществени поръчки. Обичайно, възложителите ще проверяват доказателствата за съответствие само на участника, определен за изпълнител. За целта те ще имат достъп до електронни бази-данни.

Електронните обществени поръчки се практикуват масово в съседни страни, например Македония и Албания. Основна причина това да не се е случило в България е липсата на достатъчно политическа воля. Пълната електронизация на процеса е достъпно от технологична гледна точка и би следвало да е основен приоритет на електронното управление като цяло.

НСЕОП

НСЕОП

Националното сдружение на експертите по обществени поръчки е сдружение с нестопанска цел, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Bookmark the permalink.